Представителят, който взе участие в дебата, бе д-р Антония Първанова.

д-р Антония Първанова
 
Д-р Антония Първанова е председател на НДСВ и водач на листата Коалиция Обединени Демократи, заедно с ПП „Обединена България” и Българската социалдемократическа партия.
Д-р Първанова е и докладчик при Директивата за прозрачност при ценообразуване и реимбурсиране на лекарства за медицинските изделия, за интвитрото, за трансплантациите, за здравната грамотност и т.н. За всички тези неща са помогнали работата й в България и опитът й с пациентските организации, както и с Български лекарски съюз (БЛС), Български зъболекарски съюз (БЗС), Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ).
 
Благодарение на кампанията започната от д-р Първанова през 2007 г., в която са участвали над 2 млн. граждани,Това е първата стъпка за отваряне на вратата за участието на пациентите при определяне най-вече на хоризонталната политика в областта на здравеопазване на европейско ниво. Тази цел е е залегнала и в разработването на стратегията „Здраве за всички” и в изискването на ЕК, където д-р Първанова е положила най-много усилия, да има задължително условие – да се оценява и въздействието върху здравето и да се приоритизира здравеопазването във всички секторни политики. Това дава възможност в структурните фондове да се разгърнат в оперативните програми приоритети и мерки за подобряване на здравето и благосъстоянието на населението. През този мандат особено внимание се обрърна върху икономическата криза и ефекта й върху здравето на хората, нестабилността в пазара на труда и изобщо върху разгръщането на икономическия потенциал на Европа, особено поради драстичното съкращаване на здравните бюджети в абсолютно всички страни членки и България
Според нея, блгодарение на работата й върху редица проекти, е натрупала безценен опит и е успяла да направи съществена промяна във философията на европейското законодателство по отношение на здравеопазването.
Все още има много работи, особено в областта на участие на пациентските организации при вземане на стратегически решения и за повишаване на прозрачността, не само в ценообразуване и реимбурсиране на лекарства, но и за повишаване на достъпа до качествени медицински услуги, за стандарти за качество и т.н.
 

Тема 1

Как бихте поставили темата „Здравеопазване” като приоритет в следващия Европейски парламент? Смятате ли, че трябва да се разширят правомощията на европейските институции, ЕП и ЕК относно здравеопазването в Европа? Ако Да, как?

 
От 2007 г. д-р Първанова е инициатор на голяма инициатива за включване на темата здравеопазването в Европейския договор, т.е. да не е само приоритет на националните правителства, а да бъде като останалите сфери (енергетика, селско стопанство и др.) част от този договор. Това означава ЕК да има правомощията да предлага мерки и по отношение на организация и финансиране на здравеопазването.
 
По време на форума в Гащайн и на форума „Приятели на Европа” през 2007 г. бе създаденагрупа от 10 души, които са лидери в областта на здравната политика в Европа, която успя да защити пред ЕК необходимостта от този механизъм.
 
Вторият аргумент е да се направи обстоен анализ, отново от ЕК, по отношение на финансирането на здравните системи. От този анализ става ясно, че абсолютно всички държави са били обект на рестрикции по време на кризата.
 

Предишният Комисар по здравеопазване отчита необходимостта Главна дирекция по здравеопазване (DG SANCO) да направи предложение за съвместна инициатива с Екофин (финансовите министри). За първи път в ЕС се провежда съвместно заседание на министрите на здравеопазването, министрите на финансите и ЕК (Директората по здравеопазване), за да се определи инструмент, в който страните членки трябва да доказват, че изпълняват ангажиментите си по Договор.

След заседание на Комисия по здравеопазвенето е става ясно, че не просто трябва да заявим какъв финансов ресусрс иска България в областта на здравеопазването, но и ще трябва да се доказва, че ресурсът, който използва всяка страна членка, води до подобряване на здравния статус на населението, до увеличаване на живота в добро здравословно състояние и т.н.
Още един много полезен инструмент е платформата за достъп до здравеопазване. Тя ще изисква много работа, много координация между различните заинтересовани страни. Именно затова д-р Първанова е направила опит да защити един финансов инструмент към нея – от 1,5 млн. евро, за да може всички заинтересовани страни и пациентските организации да се превърнат в консултативен орган към ЕК, докато се отвори Европейския договор и се включи вътре здравеопазването.
 
Лисабонския договор дава възможност на европейските граждани да инициират законодателна инициатива. Затова в разговорите с Европейски пациентски форум д-р Първанова е предложила да се създаде инициатива за събиране на 1 млн. подписа, с което да се изискат по-активни мерки и по-голяма ангажираност и правомощия на ЕК в областта „здравеопазване”. Това може да се направи съвместно с платформата за достъп до качествено здравеопазване и с пациентските организации, смята тя. Необходимо е да се формулира в каква област трябва да се развива тази законодателна инициатива.
 
Д-р Антония Първанова намира въпроса за достъпа на малцинствените групи за много тежък, особено за България. Управляващите трябва да разработят програма за използване на евросредствата за разгръщане на програма за здравни медиатори в ромската общност и да се инвестира в образованието ми.
 
По отношение на стандартите за качество – крайно време е България е да разработи независима агенция за определяне на стандарти за качество, които да се прилагат и да се говори в законодателство за компенсация при лекарски грешки и неблагоприятен изход или организационни пропуски, или други грешки. Тази агенция трябва да работи съвместно с всички заинтересовани страни.
 
В: За да се изравним с останалите държави в ЕС по отношение на здравеопазването, България е необходимо да направи един лъвски скок. Ще направите ли всичко възможно и как ще го направите, за да изравним условията в България с тези например в Словения, Полша и Чехия? Готови ли сте за този лъвски скок?
В Българския парламент Комисията по здравеопазването е класически пример за конфликт на интереси, защото в нея 90% от хората, които законодателстват, са хора, работещи по договор с НЗОК. Те трябва да защитават интересите на хората, а тук има конфликт на интереси.
Лекари са направили промяна в закона, заради аптеките си, с което държавата се напълни с аптеки на атрактивните места, но няма достъп до фармацевтична помощ в отдалечените. Лекари са направили така, че да се разбие спешната помощ и да се концентрира само в големите областни центрове, смята д-р Първанова.

Тема 2 и Тема 3

Какви мерки за включване на пациентите и здравните експерти в политиките на Европейския съюз бихте предприели, така че да бъде взета под внимание тяхната гледна точка и да бъдат защитени техните права?

 
Има няколко нива на участие на пациентските организации, които д-р Първанова се старае да спазва и залага в законодателните актове, а именно: при правенето на законодателство и консултациите при подготовката на законодателство. Второто ниво е при прякото вземане на. Третото ниво е при осъществяването на контрола и обратната връзка. Т.е. всичко, което е свързано със стратегията „Здраве за всички”, с електронното здравеопазване, с права на пациентите, с клиничните изпитвания, с фалшивите лекарства, с трансплантациите, с фармакологичната бдителност, с прозрачността при ценообразуване и реимбурсиране на лекарствените продукти и др. Във всичките тези инициативи е направена поправка и допълнение за включване на пациентските организации.
 
Според нея на национално ниво трябва да се възстанови една добра практика, която е съществувала, но е унищожена. Това е участитето на БЛС, БЗС, БАПЗГ, фармацевтичните съюзи, пациентските организации в заседанията на екипите в МЗ при разработването на законодателството и в работата по оперативните въпроси. Това трябва да се възстанови и по отношение на парламента. Това представлява истинска работа и овластяване на пациентите и на гражданското общество. Към момента, според д-р Първанова, гражданското общество не присъства по ключови, знакови въпроси, свързани със законодателство, с решения, свързани с еврофондовете, с решения, свързани със сериозните проблеми в здравеопазването – по отношение на здравноосигурителния модел; по отношение достъпа до здравеопазване, изобщо до възможността в България да се поддържа системата на здравеопазването.
Според д-р Първанова, в ЕП нищо не може да се случи без да участват всички заинтересовани страни. Така трябва да бъдат и нещата в България, като всички участници в процеса трябва да възстановят добрата практика. Неправителствените организации имат по-висока експертност отколкото самите експерти в министерствата и комисиите, в повечето случаи.
 
В изложението си д-р Антония Първанова обърна внимание и на значението на оперативните програми, които предстои да бъдат разгърнати от тук нататък до 2020 г.<span style="font-size:12.0pt;line-height:115%;Times New Roman" ,"serif""=""> Те са заложени в Националната здравна стратегия, но в разработването на приоритети и мерките в тях се забелязва отсъствието на гледната точка и работата със заинтересованите страни. А успешното им прилагане и прекият ефект от тях зависи от точно това сътрудничество, от предварително заложенета оценка и контрол от  всичките заинтересовани страни. Оперативно и много спешно трябва да се дадат максимални гаранции, че подготовката на проекти по усвояване на европейски пари за здравеопазване ще бъде с участието на пациентските и съсловните организации.